Новини

Веселин Маринов: Фейсбук е новата Държавна сигурност

– Веско, предстои ти голям концерт в зала едно на НДК на 3-ти декември. Защо се реши да направиш отново коледен концерт след тригодишна пауза?– Много обичам Коледа и настроението през този месец – всички знаем, че тогава, дори най-прозаичните хора стават по-романтични, дори по-добри и много ценности се откриват в нас. Има и хора, които през цялата година са такива, но на мен ми се иска да виждам повече усмихнати, добре облечени и добронамерени лица както около Коледа. Веднъж чух по радиото, че преди този празник почти няма престъпност, дори тези хора, които правят лошите неща, като кражби и други бели, дори и те тогава не правят лошо. За България знам, че няма друг човек, който да е правил два коледни албума. Също така, всяка година с екипа ми правим коледни концерти из цялата страна в 5-6 града, като идеята за това дойде случайно от кмета на Велико Търново Даниел Панов. Това се превърна в традиция .
– Вече няма билети за концерта. Защо не направи два, или дори три последователни както Лили Иванова?– Преди години правех повече коледни концерти в зала 1, но вече ги разредих през 3-4 години и с това си обяснявам и големия интерес – никога толкова бързо не се продавала залата, само за две седмици продадохме целия салон! Миналата година имах два концерта в НДК с албума “Представи си”, преди това и в “Арена Армеец”, но си помислих, че като концерта е коледен и ще бъде по-спокойно, но напротив – залата се напълни рекордно бързо от всички мои изяви досега и дори ме е яд, че нямахме възможност да направим два концерта.
– Сигурно ти е трудно да преодолееш загубата на едни от най-близките ти хора – Евтим Евтимов и Тончо Русев?– Най-лошото от всичко е, че моят татко и Тончо умряха в един ден! В нашия бранш е известно, че аз се обръщах и към Тончо с татко, защото той и Евтим Евтимов бяха моите духовни родители. Бате Евтим си отиде няколко месеца по-рано и сега имам само една стара майка, за която се грижа и се старая да задържа колкото се може по-дълго, но това са естествени човешки неща…
– На какво те научи Тончо Русев?– Не може да се разкаже с думи, много са нещата! Например гледам, че в момента всеки издава книги – футболисти, певци, дори хора на по 22-23 години, но аз лично все съм си повтарял Тончовите думи – Веско, започнеш ли книга, означава, че твоята крива на възхода вече слиза надолу и започваш да си правиш равносметка. Затова не съм смятал за нещо сериозно да пиша автобиография, въпреки, че са ме атакували от много издателства.
– Колко песни на Тончо си изпял? Коя те вълнува до сълзи?– Повече от 80, скоро бях се захванал да ги изброя, като всяка една от тях е била частица от неговия гений и е свързана с много работа. Четири години, каних двамата с Евтим с мен на концертите ми и тримата сме имали уникални вечери и нощи след това в някоя кръчма. Аз попивах всичко от тях – случки, създаване на песни, любовните им истории като млади… толкова хубави неща, които ме направиха различен човек. Песента “Сватбата на мама” беше любима на Тончо от моите, като тя е по стихове на Борис Христов, гениален поет, издал една единствена стихосбирка, но пълна с гениални стихотворения. Тончо винаги ми пееше песните на пианото, преди да ми ги даде и си спомням, че за тази не му стигнаха три дена, за да я изпее, защото всеки път се разплакваше и не можеше да започне… Страшна песен! Мен също ме вълнуват много негови песни, но особено силно ме докосват едни тъжни балади, които почти никой не ги знае, дори има и една провокирана от мои идеи и разговори с Тончо – “Идвайте си” , която е песен за родителите, които си отиват.
– Съжаляваш ли за нещо?– Сега, примерно ми се иска да бях станал популярен по-рано и да бях хванал социализма, защото тогава се подпомагаше българската музика и всичко се правеше за нея. До ден-днешен тези изпълнители, които тогава бяха популярни, живеят и работят добре с тези песни. Живият пример е Васил Найденов, всички знаем, че има две, или три песни, които са известни от демокрацията, а всичко останало са хитовете от преди това. Искаше ми се, но не хванах това време, при мен имаше много битовизми, следствие дори и от факта, че съм от провинцията. Тогава беше много трудно – жителства, истории… Много години отне налагането ми, да се запознаеш с точните хора, да свикнеш в средата. Едно време парите не бяха фактор, докато сега всичко е пари.
– Ти си подложен на много атаки. Как успяваш да останеш позитивен?– На първо място – от 7 години успях да игнорирам интернет от живота си и това е най-важната, щастлива случка в моя живот! Имаше разни публикации и групи в интернет за мен, като – да спрем да се поти Веселин Маринов, какви ли не глупости слушах. В един момент тези неща те зомбират, фейсбук – това е новата Държавна Сигурност – там всеки пише къде е и какво прави, всеки знае къде си… Аз дори в един момент бях толкова отчаян, а сега съм толкова щастлив, защото вече не поглеждам интернет и не разбирам за всички тези лоши и необосновани писания, от разни неуспели хора, които само и единствено са научени да говорят лошо, да мразят и обиждат. Такъв е светът в момента и тази мрежа дава на такива хора дори пари да правят от това с тези жълти сайтове. Аз живея много по-добре без всичко това и съм щастлив, че нямам тази потребност, влизам в интернет само и единствено да потърся някоя рецепция на хотел в късна нощ например, или да споря с някой приятел кога е роден Йовков, или някой друг. Изолацията от това пространство е нещото, което ме съхранява и ме кара да анализирам само онова, което изживявам – концертите, претъпканите зали, добрите продажби, думите на хората след концерт или по улиците. Тези срещи ме карат да работя и и да се чувствам добре.
Източник: в-к. Труд

Няма коментари